Генка Шикерова-Репортер на bTV Новините

Завърших  журналистика в СУ "Климент  Охридски" и до този момент не съм се замисляла да се занимавам с нещо друго.

Не обичам да стоя на едно място.

Харесвам и търся предизвикателствата във всичко.
*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*`*

             
Репортерката на Би Ти Ви Генка Шикерова: На турско-иракската граница беше дебютът ми като военен репортер
21 Май 2003
Това беше дебютът й като военен кореспондент. И за миг не съжалява, че е поела тази рискова задача. Ако се наложи, ще се върне пак там. Не би се поколебала да репортерства и в Багдад.

За Турция тръгнахме с оператора Добромир Иванов, на когото преди 5-6 месеца му се роди дете, но той не се поколеба да замине. Стигнахме до Джизре и Силупи, който е последният град преди границата. След Силупи не пускат. Правихме опит да отидем и до друг пограничен град - Ширнак, но не ни разрешиха, защото на същото място две седмици преди нас журналисти се опитали да преминават нелегално оттатък.
На турско-иракската граница в Силупи бяха скупчени всички репортери. Най-интересното за този район беше ще влязат ли оттам турски войски или не в Северен Ирак. Там има изградени и три бежански лагера, които са в турската гранична част. Те са с капацитет 80 000 души, но Саддам не пусна бежанците.
Щеше да стане много опасно, ако турски части бяха влезли в Северен Ирак. За нас беше много трудно да работим заради противоречивата информация, която получавахме. На всеки два часа ни съобщаваха различни неща.
С Драго бяхме единствените българи сред журналистите - 150-200 души. При нас дойде и Мартин Карбовски. Целият хотел „Оншар" в Джизре, където живеят 70 000 души, беше пълен с кореспонденти. Наложи се с колегата да спим в една стая, банята беше студена и недостроена, с дупка на тавана, откъдето се виждаше небето. 85 долара плащахме на вечер. За кола под наем искаха 150 долара на ден, което е двойно повече. Навсякъде ни предлагаха посредници, за да ни вземат повече пари. Ние обаче не им се вързахме. Смъкнахме цената за колата до 100 долара на ден и отказахме шофьор и водач. Пътищата им обаче са по-хубави от нашите.
За Турция тръгнахме с изцяло нова техника. Имах сателитен телефон, който прилича на лаптоп. Научих се да го настройвам и да намирам връзка със сателит. Бяхме в постоянно търсене на посока юг, за да си предадем картината.
И за миг не съжалих, че съм тръгнала. Убедих се, че мога да се справя с подобна ситуация. Научих се да действам при военни условия. Чувствах се безполова там, а фактът, че съм жена, нито ми помагаше, нито ми пречеше. Мизерията беше страхотна и накъдето и да се обърнеш, все виждаш военни бази. На всичко отгоре ни валя и кален дъжд по времето, когато имаше пясъчна буря в Ирак. Едва си изчистихме мръсните якета.
Цялата информация, която се подава, е много контролирана. Чух от колеги, че в Багдад поемали журналистите и ги водели в болницата да снимат ранени деца. И това е за целите на пропагандата - да показват колко ужасна е войната. От информацията от международните агенции разбирам, че журналистите се движат с преводачи през цялото време, които следят какво предават. Репортерите, които се движат с коалицията, пък показват как се предават иракчани, щастливи, че са дошли американците да ги освободят. Сигурна съм, че въпреки цензурата колегите се опитват да са обективни. Иначе, когато предаваме по време на военни действия, не бива да показваме много близки планове на окървавени тела и страховити гледки. Има ужасяващи кадри, които трябва да се видят, но за това зрителите трябва да се предупредят. Скоро показахме по телевизията шокиращи кадри от 1988-а след атаката в Халапча - иракски град, където Саддам за първи път използва химическо оръжие срещу кюрдите. Беше потресаващо. Хората направо са замръзнали, както са се движели - имаше фигура на майка, прегърнала детето, останала вцепенена в крачка.
Това ми беше първият път като военен репортер. Преди няколко месеца бях на семинар в Албания, където темата беше „Миграция на хора". Там се запознах с колега от CNN- Turk, с когото се заприказвахме за неща, които ни интересуват. Бях правила репортажи за трафика на хора - афганистанци, иранци, иракчани, през Свиленград. Оказа се, че и той е снимал нещо подобно за турско-иракската граница. Покани ме да отида там, като обеща да ме заведе на контролно-пропус-кателния пункт, откъдето всичко се вижда. Още тогава реших, че ако войната избухне, ще направя филм за бежанците. Споделих идеите си с шефовете в телевизията и те ги одобриха. Никой тогава не знаеше, че няма да има бежанци. Подготвях се дълго, за да елиминирам възможните опасности.
Това пътуване беше като генерална репетиция за други следващи. Цялото ми отиване в Джизре беше невероятно преживяване. През цялото време трябваше да съм нащрек какво се случва наоколо, защото официална информация нямаше. Запознах се с иракчанин, който ни превеждаше, знаеше няколко езика. Работил е като учител за 1 долар на месец. Всички хора, с които говорих - кюрди, турци, иракчани, бяха едновременно против войната и против режима на Саддам Хюсеин.
Майка ми много се е притеснявала, докато бях там. Беше научила новините от Ирак наизуст. Родителите ми не ме спират за нищо. Изпращах им есемеси, че съм добре.
Страшното е в Багдад, но бих отишла и там.

Генка Шикерова  за репортерството,  емисиите и личноста

Телевизионната сериозност нa Генка Шикерова съвсем драстично се разминава със сияйното момиче,което е тя извън ефира.Сигурно репортерският и опит я предразполага към поставяне на подобна маска,сигурно и в сегашната й длъжност като водеща на обедните новини се очаква да е желязна в мимиките си...Усмихната я харесват повече.

 
Когато се засякохме пред кино“Люмиер”,където е входът на BTV,Генка буквално летеше с раницата на гърба си.Приветливо се отнесе и с колегите,които минавайки покрай нас,я поздравиха или я закачиха с някоя и друга дума.Но щом включих   микрофона, ПРЕОБРАЗУВАНЕТО настъпи моментално.Работа-какво да правиш.Оказа се,че всичко,свързано с професията си тя възприема като работа и аз трябваше да се съобразя с това така или иначе.Личеше си,че не умира от желание да бъбри с журналисти,особено след емисия,а и сама си призна(което прозвуча по-скоро като предупреждение),че ще ми е трудно да разговарям с нея.Е, не целях да се случи кой знае какво “измъкване” , а по-скоро исках да сведем срещата ни дори до първоначално опознаване.Все пак се виждахме за първи път.

Генка е адски чаровна, слабичка дама, която се занимава с телевизия, при това доста успешно.BTV НЕ Й Е ПЪРВАТА СПИРКА В ТАЗИ ПРОФЕСИЯ.Преди това е работила в печата.”Завърших журналистика в Софийския  университет-профил печат.Идеята ми беше никога да не се занимавам с телевизионна журналистика,неясно защо-просто така бях решила.Обаче така се случи, че по стечение на обстоятелствата попаднах именно там.Имахме задължителни стажове и след първият курс отидох във вестник “Континент”, който вече не съществува.Година по-късно отидих във вестник “Стандарт”.Тогава Боби Календеров ми каза, че съм за телевизия и отидох в “Канал 3” благодарение на неговата посока.Повече от три години бях там, след което за кратко бях в “Нова телевизия” и така, докато

 СТИГНАХ ДО БТВ.Тук съм от 4 години-разказва Генка биографията си до сега.-Репортерството и новинапските емисии са част от професията.Трябва и  двете да ги умееш.В моментаза по-дълго време съм на екрана заради това, че две колежки(б.а. Марияна Векилска и Ани Салич) са по майчинство”- добавя Генка.И така РЕПОРТЕРСТВОТО ОТИВА НА ПО-ЗАДЕН ПЛАН, макар и за известно време.Не й е основната работа да е водещ, макар и друг път да и се й се е налагало да замества и да се отделя от професията “репортер”.Освен това ангажиментите й са свързани и с предаването “BTV репортерите”, където представя свои неща.Хората различат на това, което прави, дори сформират мнението си по определени въпроси въз основа на представен от нея проблем.Интересно защо даването на инретвю отново я прави сериозна?! “Гледам да бъда максимално полезна на пишещите колеги”-реагира Генка на апострофа ми.Освен това се отнася сериозно към всичко, но счита, че ако започне да гледа на себе си прекалено на сериозно, ще стане страшно.Трябва да се търси баланс.

НИЩО,СВЪРЗАНО С ЕМОЦИИ, НЕ Й Е ЧУЖДО.Да е в добро настроение мисли, че е нормалното състояние на всеки.Тогава самата тя се чувства спокойно.Дори и когато се събуди и погледне, че навън е слънчево, на репортерката й става весело и приятно.”Вчера гледах едно врабче, което ми кацна на масата и от това ми стана весело. Във всичко можеш да откриеш положителното”- сияе Генка.Всъщнос тя е БЛИЗНАЦИ ПО ЗОДИАКАЛЕН ЗНАК (родена е на 9 юни в Панагюрище, б.а.). Категорична е , че харесва всичко у себе си- и добрата, и тъмната си страна.Намира простите неща в живота за нещо относително.”Не можем да кажем, че да се преместим от точка А до точка Б е просто.То може да бъде и сложно в зависимост от ситуацията”- разсъждава Генка.

Вече започнах в главата си да оформям мнение, че слабичката жена преди всичко е войник, а след това жена.”НЕ МОЖЕМЕ ДА ИЗБЯГАМЕ ОТ ТОВА, ЧЕ СМЕ СЕ РОДИЛИ МЪЖ И ЖЕНА.В този смисъл всичко пречупваме през съответната си същност, макар и подсъзнателно”- отреагира на провокацията ми Генка.Между другото абсолютно същата беше по време на фотосесията към това интервю.Женското у себе си е затрила някъде дълбоко, макар видимо да изглеждаше свежарски.Не пожела да се държи като манекен, процеждайки думите: “Мен ме няма  в моделстването”. Затова пък естественото й държание отвори врати...

И след като я наблюдавах колко е фина, ми се видя неособено ентусиазиращо да я питам за диети.Бях права.Никога не се е занимавала с подобни дейности.Счита себе си за най-лошият пример относно съветите за хранене и спазване на ограничения по отношение на яденето.Обича движението и спорта- това е нейният начин да се чувства и изглежда добре.Генка не пропуска да отбележи, че спортува не по задължение, а по собствено желание.Преди много тичала, а сега повече от три години ходи на тае-бо при Анастасия Шаренкова. “Аз съм човек, който много обича да яде от всичко.

СИГУРНО Е ГЕН ДА НЕ МИ СЕ ЛЕПИ.Дано така да продължавам, защото не мога да се ограничавам”- разкрива се репортерката.Почти не яде месо, не защото не бива, а просто не й харесва.Има дни в, които хапва изключително много шоколад, но на периоди.Зимата си позволява и т.нар. тежки манджи, без това да й пречи да се чувства добре.Относно питието, има любима ОГРОМНА  ШАРЕНА  ЧАША С ВОЙНИК отпред, която приятели са й донесли от Лондон.В нея най-често пие вода, защото от известно време избягва газирано.

Странно, но докато Генка Шикерова ми разказваше за храната и пиенето, които предпочита, изведнъж се усмихна широко.Хванах се именно за това.

”АЗ ОБИЧАМ ДА СЕ УСМИХВАМ, а и има много неща, които могат да ме зарадват.Това е и част от общата концепция да се чувствам добре.Мечтите ми и те са свързани с това да съм щастлива в личен и професионален план”- завърши репортерката.